Постинг
05.09.2008 21:59 -
Ревю на Alcatel OT-V770
Автор: ricetek
Категория: Технологии
Прочетен: 5229 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2008 22:01
Прочетен: 5229 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.09.2008 22:01
Винаги съм бил фен на телефоните за говорене. Поради тази причина дълги години (3-4) си търкалям една Nokia 2600. Два пъти й сменях батерията, гсм-а е пред разпадане, целия е очукан, панелите нещо не се затварят както трябва, но продължава да работи. От около месец насам обаче, в главата ми се прокрадна коварната идея за нещо ново и малко по-лъскаво. Пък и да не изоставам чак толкова от модерните технологии.
И така, от няколко седмици съм горд собственик на Alcatel OT-V770.
Отдавна се канех да напиша това ревю, но все не можех да си седна на гъза, дет се вика.
Няма да ви занимавам със суха техническа информация, нея можете да я прочетете навсякъде. Смятам да наблегна на мултимедийните възможност и компютърната свързаност на джасмито.
Първо да видим какво получих заедно с телефона:
1. Mini USB кабел
2. Стерео хендсфрий
3. Зарядно
4. Диск със софтуер
Понеже взех гсм-а от Handy на промоция, имам и bluetooth слушалка, също на Alcatel. На нея ще обърна внимание в специална част от ревюто.
Зареждането на телефона е решено по изключително оригинален начин, като usb кабела се подкача към зарядното. Съответно зареждането става през Mini USB порта. ГОТИНО! Това означава, че можете да пълните батерията през всяко едно устройство, разполагащо с USB. Било то домашен DVD плейър, някакво кар-аудио и естествено - компютър. По принцип напреженията на USB са стандартизирани, така че, не би трябвало да има никакъв проблем.
Първо - малко думи за ергономията. Управлението на телефона е изключително интуитивно. Големият кръгъл бутон играе ролята на OK, а тънкият пръстен около него – на стрелки. Мигрирането ми от Нокиата към новата придобивка бе почти безпроблемно. Има програмируеми бутони, на които могат да се присвояват специфични функции, има и bookmarks. Това представлява достъп до определени функции/номера/места, които могат да се изнесат в бързо меню, появяващо се с натискането на един бутон. Вярно е, че телефона е с “легнал” дисплей и малко странна форма, но лично аз не изпитах някакво особено неудобство от това.
Още при покупката се окомплектовах с MicroSD карта – 1 GB на Kingston. Тя бе разпозната безпроблемно, телефона й направи форматиране и вече бе готова за запис.
И така да пристъпваме към същинската част на ревюто:
1. Камера
Камерата на машинката е 1,3 мегапиксела, като работи в следните резолюции: 1280х1024, 640х480, 320х240, 220х176. Можете да снимате последователност от 3/5 кадъра, да прилагате ефекти, рамки, да контролирате баланса на бялото и още редица “пинизи”. Има 3 режима на запаметяване на jpg файловете – висок, икономичен и стандартен. Добавена е и “самоснимачка” с интервал 5/10/15 секунди. Напълно ми е ясно, че повечето от тези опции ще се ползват много рядко, споменавам ги само за протокола.
Какво аджеба е качеството на снимките: с една дума задоволително.
Камерата страда от същия недостатък, от който и почти всички останали джиесемски: при слаба светлина забравете да направите прилична снимка, независимо от пускането на нощния режим.
Като че ли има лек проблем с фокусирането в далечина. Ако снимате обект до 30-40 сантиметра всичко е ок, но опитате ли се да направите снимка тип “панорамна” нещата се скофтяват. Обектите излизаха размазани, колкото и да придържах телефона с две ръце, да не би случайно да съм трепнал по време на снимането. Това, разбира се може да се компенсира донякъде с пускането на един филтър “sharpen” в някой фоторедактор, но все пак е частично решение. На силна светлина предаването на цветовете е изключително реално, което все пак е някакъв плюс. Дето има една приказка: “Беден човек – жив дявол”. На мене ми се иска да прави снимки като Canon EOS, но не би. Ето и няколко примерни фотота:
2. Запис/възпроизвеждане на звук
GSM-a има диктофон, като продължителността на записа е ограничена единствено от свободната памет, която имате. Звуковите файлове могат да се съхраняват като wav или amr.
Да видим сега как стоят нещата с възпроизвеждането. Основният формат, разбира се е mp3. Телефонът има пълноценен плеър с няколко скина, чете тагове, можете да си създавате плейлисти, да сортирате парчетата по стил (ако присъства съответния таг, разбира се). Има и еквалайзер с 8 готови настройки. Въпреки това, аз изкарах най-добър звук в режим “нормален”. Към управлението отново нямам никакви забележки, решено е изключително интуитивно. Качеството на възпроизвеждане през вградения говорител е добро. Дори при усилване докрай няма изкривявания, звука е мощен и отчетлив.
Нещата със стерео хендсфрий-то обаче съвсем не стоят така. То отново се подкача към usb порта, но звука през слушалките е доста слаб. Налага се телефона да е усилен докрай, което изсмуква батерията за отрицателно време. Когато хендсфрий-то се използва за водене на разговор всичко е наред, но да използвате този gsm за “уолкмен” определено не е добра идея.
3. Запис/възпроизвеждане на видео
Телефона записва видео в 3gp формат, но качеството е отврат. На практика тази функция е почти неизползваема. При малко по-бързо движение на обектите има ужасно размазване и насичане. Ако ще снимате примерно разходката на костенурка, ще свърши работа, но във всички останали случаи – не.
При възпроизвеждането обаче нещата са доста по-различни. Телефона плейва mp4 видео с резолюции до 176х144 (qcif), като картината е брилянтна. Реших да конвертирам няколко видеоклипа в подходящ формат, като за това използвах ImToo 3GP Video Converter. Направих следните настройки:
При копирането на клипа в gsm-a и пускането му, очаквах плеъра да забие или в най-добрия случай да насича ужасно. Нищо такова обаче не се случи. Всичко беше напълно нормално, като пак казвам, качеството на картината беше смайващо.
Едно от нещата с които този телефон може основателно да се гордее, е дисплеят. Изключително фина решетка, няма почти никакво “назъбване” на обектите, цветовете са ярки и наситени. Не съм пробвал да кача цял филм с вградени субтитри, но в най-скоро време ще опитам. Няма да ме учуди, ако субовете се четат без проблем.
4. Компютърна свързаност
Ето тук нещата стават ама наистина много интересни. Както вече казах, телефона има стандартен Mini USB порт и не е зависим от някакви изчанчени кабели. При свързването с компа се появява меню със следните възможности:
Ще разгледам всяка една от тях поотделно.
Запаметяващо устройство
За да можете да използвате телефона по този начин, в него ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да има карта памет. В противен случай се появява в My Computer като преносимо устройство, но в него не може да се влезе. Ако имате карта, работите с телефона като с обикновена флашка. Можете да създавате папки, да преименувате файлове, да копвате, да пействате. Скоростта на трансфер през моя Kingston 1 GB не бе зашеметяваща, но се ядва. Ако трябва да сме точни – около 1МВ/sec на запис и осезаемо повече при кoпиране от картата към PC.
Уеб камера
При свързването на телефона в този режим, на дисплея му се появи симпатична уеб-камерка, а XP-то ми започна да стърже нечовешки по харда, в отчаян опит да намери драйвери. В един момент ми поиска инсталационния диска на ХР, уж нещо копира оттам, но пак не тръгна. Реших да рестартирам компа. Устройството отново не беше разпознато, като този път казах да търси драйвери на диска, даден с телефона. По едно време нещо примигна, копна пак някакви файлове и камерата най-накрая бе разпозната.
Типична инсталация на хардуер под Уиндоус. Ъпдейтваш драйвери оттук-оттам, след това биеш няколко профилактични рестарта и в един момент устройството тръгва “на магия”.
Камерата се появи в My Computer като USB Video Device, показваше си картина, но в Skype ме очакваше неприятна изненада:
Разбра се, че тая уеб-камерска цепия няма да я бъде.
COM Port
Пускането в този режим е необходимо, когато ще се прави синхронизация на телефона с Outlook или редактиране на телефонния указател през софтуера, намиращ се на диска. Тук вече е момента да представя Alcatel PC Suite, инсталира се от малкото симпатично дискче.
Софтуера предлага доста богата функционалност: архивиране на настройките, копване на телефонния указател и sms-те, редактиране на плейлисти, писане на sms-и през компютъра и още доста неща. Подробното му описание ще отнеме доста време, затова спирам дотук. Разпознаването на телефона в този режим също не мина съвсем гладко. Най-добре е да повторите рецептата с ъпдейта оттук-оттам и няколкото рестарта. В един момент обаче винаги захапва. Може и аз да не правя нещата в правилната последователност, де да знам.
Зареждане
Смятам, че няма нужда от обяснения
Има обаче една малка тънкост. В който и от режимите да включите телефона, ТОЙ РЕАЛНО СЕ ЗАРЕЖДА. Почти всички сигурно знаете съвета, за първоначалното зареждане. Затова, ако си купите такъв телефон, не бързайте да го ръгате към компютъра. Изчакайте да се изтощи фабричния заряд и първите 1-2 пъти най-добре напълнете батерията през зарядното. А тоя фабричен заряд никак не е малък, аз изкарах с него цели два дни и то при яко ровичкане. Таман стана въпрос, да кажа няколко думи и за батерията. Като цяло прилична – при включен Bluetooth и разговори 20-30 минути дневно, държи 3 до 4 дена.
Май остана да разчепкам единствено синьозъбата слушалка. С една дума – прелест. Само който не е ползвал такава дребна бъзикня, не знае колко лесно се привиква към нея. Първоначално малко се притеснявах, викам си – какво да се правя на киборг по улиците. После реших – кат са ми я дали хората, прах ли да събира. И откакто проведох един 40-минутен разговор през нея, вече сме неразделни приятели. В режим разговор държи грубо около 3 часа, никакво пръщене дори на 3-4 метра от телефона. Зарежда се отново през mini usb-то, за около 2 часа.
На няколко места в Интернет прочетох, че софтуера на телефона бил доста бъгав. Аз лично, за около месец, сериозни проблеми не съм имал. Забелязах обаче няколко дребни неща. Има някакъв пиниз при прикачването на снимка към контакт. Уж в указателя ми дава, че снимка има, но когато човека ме търси нищо не се появява на дисплея. При повторно прикачване нещата обикновено се оправят, но само за известно време. Обикновено след 5-6 дена снимката отново изчезва. Не е болка за умиране, но мен ме дразни. Другото е, че контактите с имена на кирилица са максимум до шест символа. На Нокиата (2600) такива проблеми не съм имал. Аз оттам и се свикнах да ги пиша така. Абе какво да се прави, и това ще го преживеем, набутал съм се вече.
Много си падам по заключенията и обобщенията сега ще направя едно такова.
Като за телефон от нисък/среден клас и с цена от около 200 лева, смятам че алкателчето предлага доста богата функционалност. Ако смятате обаче, да го ползвате като mp3 плеър, това не е вашият телефон. Не се подлъгвайте от дадените в комплекта слушалки.
Прекият конкурент на моя телефон в този ценови клас е Nokia 3500. 2 мегапиксела камера, батерията май е по-яка, слушалките свирят по-добре, има радио. Само дисплеят е доста по-кофти, но ако няма да гледате видео по цял ден се преживява. Дали пък малко не стъпих накриво?
Въпреки всичко смятам, че с богатата си окомплектовка и изгодна цена (ако се вържете с карта пада до 170 лева) алкатела определено е изгодно решение. Аз се постарах да ви запозная с някои неща, дето не ги пише по сайтовете, пък оттук нататък – всеки сам си решава.
И така, от няколко седмици съм горд собственик на Alcatel OT-V770.
Отдавна се канех да напиша това ревю, но все не можех да си седна на гъза, дет се вика.
Няма да ви занимавам със суха техническа информация, нея можете да я прочетете навсякъде. Смятам да наблегна на мултимедийните възможност и компютърната свързаност на джасмито.
Първо да видим какво получих заедно с телефона:
1. Mini USB кабел
2. Стерео хендсфрий
3. Зарядно
4. Диск със софтуер
Понеже взех гсм-а от Handy на промоция, имам и bluetooth слушалка, също на Alcatel. На нея ще обърна внимание в специална част от ревюто.
Зареждането на телефона е решено по изключително оригинален начин, като usb кабела се подкача към зарядното. Съответно зареждането става през Mini USB порта. ГОТИНО! Това означава, че можете да пълните батерията през всяко едно устройство, разполагащо с USB. Било то домашен DVD плейър, някакво кар-аудио и естествено - компютър. По принцип напреженията на USB са стандартизирани, така че, не би трябвало да има никакъв проблем.
Първо - малко думи за ергономията. Управлението на телефона е изключително интуитивно. Големият кръгъл бутон играе ролята на OK, а тънкият пръстен около него – на стрелки. Мигрирането ми от Нокиата към новата придобивка бе почти безпроблемно. Има програмируеми бутони, на които могат да се присвояват специфични функции, има и bookmarks. Това представлява достъп до определени функции/номера/места, които могат да се изнесат в бързо меню, появяващо се с натискането на един бутон. Вярно е, че телефона е с “легнал” дисплей и малко странна форма, но лично аз не изпитах някакво особено неудобство от това.
Още при покупката се окомплектовах с MicroSD карта – 1 GB на Kingston. Тя бе разпозната безпроблемно, телефона й направи форматиране и вече бе готова за запис.
И така да пристъпваме към същинската част на ревюто:
1. Камера
Камерата на машинката е 1,3 мегапиксела, като работи в следните резолюции: 1280х1024, 640х480, 320х240, 220х176. Можете да снимате последователност от 3/5 кадъра, да прилагате ефекти, рамки, да контролирате баланса на бялото и още редица “пинизи”. Има 3 режима на запаметяване на jpg файловете – висок, икономичен и стандартен. Добавена е и “самоснимачка” с интервал 5/10/15 секунди. Напълно ми е ясно, че повечето от тези опции ще се ползват много рядко, споменавам ги само за протокола.
Какво аджеба е качеството на снимките: с една дума задоволително.
Камерата страда от същия недостатък, от който и почти всички останали джиесемски: при слаба светлина забравете да направите прилична снимка, независимо от пускането на нощния режим.
Като че ли има лек проблем с фокусирането в далечина. Ако снимате обект до 30-40 сантиметра всичко е ок, но опитате ли се да направите снимка тип “панорамна” нещата се скофтяват. Обектите излизаха размазани, колкото и да придържах телефона с две ръце, да не би случайно да съм трепнал по време на снимането. Това, разбира се може да се компенсира донякъде с пускането на един филтър “sharpen” в някой фоторедактор, но все пак е частично решение. На силна светлина предаването на цветовете е изключително реално, което все пак е някакъв плюс. Дето има една приказка: “Беден човек – жив дявол”. На мене ми се иска да прави снимки като Canon EOS, но не би. Ето и няколко примерни фотота:
2. Запис/възпроизвеждане на звук
GSM-a има диктофон, като продължителността на записа е ограничена единствено от свободната памет, която имате. Звуковите файлове могат да се съхраняват като wav или amr.
Да видим сега как стоят нещата с възпроизвеждането. Основният формат, разбира се е mp3. Телефонът има пълноценен плеър с няколко скина, чете тагове, можете да си създавате плейлисти, да сортирате парчетата по стил (ако присъства съответния таг, разбира се). Има и еквалайзер с 8 готови настройки. Въпреки това, аз изкарах най-добър звук в режим “нормален”. Към управлението отново нямам никакви забележки, решено е изключително интуитивно. Качеството на възпроизвеждане през вградения говорител е добро. Дори при усилване докрай няма изкривявания, звука е мощен и отчетлив.
Нещата със стерео хендсфрий-то обаче съвсем не стоят така. То отново се подкача към usb порта, но звука през слушалките е доста слаб. Налага се телефона да е усилен докрай, което изсмуква батерията за отрицателно време. Когато хендсфрий-то се използва за водене на разговор всичко е наред, но да използвате този gsm за “уолкмен” определено не е добра идея.
3. Запис/възпроизвеждане на видео
Телефона записва видео в 3gp формат, но качеството е отврат. На практика тази функция е почти неизползваема. При малко по-бързо движение на обектите има ужасно размазване и насичане. Ако ще снимате примерно разходката на костенурка, ще свърши работа, но във всички останали случаи – не.
При възпроизвеждането обаче нещата са доста по-различни. Телефона плейва mp4 видео с резолюции до 176х144 (qcif), като картината е брилянтна. Реших да конвертирам няколко видеоклипа в подходящ формат, като за това използвах ImToo 3GP Video Converter. Направих следните настройки:
При копирането на клипа в gsm-a и пускането му, очаквах плеъра да забие или в най-добрия случай да насича ужасно. Нищо такова обаче не се случи. Всичко беше напълно нормално, като пак казвам, качеството на картината беше смайващо.
Едно от нещата с които този телефон може основателно да се гордее, е дисплеят. Изключително фина решетка, няма почти никакво “назъбване” на обектите, цветовете са ярки и наситени. Не съм пробвал да кача цял филм с вградени субтитри, но в най-скоро време ще опитам. Няма да ме учуди, ако субовете се четат без проблем.
4. Компютърна свързаност
Ето тук нещата стават ама наистина много интересни. Както вече казах, телефона има стандартен Mini USB порт и не е зависим от някакви изчанчени кабели. При свързването с компа се появява меню със следните възможности:
- Запаметяващо устройство
- Уеб камера
- СОМ порт
- Зареждане
Ще разгледам всяка една от тях поотделно.
Запаметяващо устройство
За да можете да използвате телефона по този начин, в него ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да има карта памет. В противен случай се появява в My Computer като преносимо устройство, но в него не може да се влезе. Ако имате карта, работите с телефона като с обикновена флашка. Можете да създавате папки, да преименувате файлове, да копвате, да пействате. Скоростта на трансфер през моя Kingston 1 GB не бе зашеметяваща, но се ядва. Ако трябва да сме точни – около 1МВ/sec на запис и осезаемо повече при кoпиране от картата към PC.
Уеб камера
При свързването на телефона в този режим, на дисплея му се появи симпатична уеб-камерка, а XP-то ми започна да стърже нечовешки по харда, в отчаян опит да намери драйвери. В един момент ми поиска инсталационния диска на ХР, уж нещо копира оттам, но пак не тръгна. Реших да рестартирам компа. Устройството отново не беше разпознато, като този път казах да търси драйвери на диска, даден с телефона. По едно време нещо примигна, копна пак някакви файлове и камерата най-накрая бе разпозната.
Типична инсталация на хардуер под Уиндоус. Ъпдейтваш драйвери оттук-оттам, след това биеш няколко профилактични рестарта и в един момент устройството тръгва “на магия”.
Камерата се появи в My Computer като USB Video Device, показваше си картина, но в Skype ме очакваше неприятна изненада:
Разбра се, че тая уеб-камерска цепия няма да я бъде.
COM Port
Пускането в този режим е необходимо, когато ще се прави синхронизация на телефона с Outlook или редактиране на телефонния указател през софтуера, намиращ се на диска. Тук вече е момента да представя Alcatel PC Suite, инсталира се от малкото симпатично дискче.
Софтуера предлага доста богата функционалност: архивиране на настройките, копване на телефонния указател и sms-те, редактиране на плейлисти, писане на sms-и през компютъра и още доста неща. Подробното му описание ще отнеме доста време, затова спирам дотук. Разпознаването на телефона в този режим също не мина съвсем гладко. Най-добре е да повторите рецептата с ъпдейта оттук-оттам и няколкото рестарта. В един момент обаче винаги захапва. Може и аз да не правя нещата в правилната последователност, де да знам.
Зареждане
Смятам, че няма нужда от обяснения
Има обаче една малка тънкост. В който и от режимите да включите телефона, ТОЙ РЕАЛНО СЕ ЗАРЕЖДА. Почти всички сигурно знаете съвета, за първоначалното зареждане. Затова, ако си купите такъв телефон, не бързайте да го ръгате към компютъра. Изчакайте да се изтощи фабричния заряд и първите 1-2 пъти най-добре напълнете батерията през зарядното. А тоя фабричен заряд никак не е малък, аз изкарах с него цели два дни и то при яко ровичкане. Таман стана въпрос, да кажа няколко думи и за батерията. Като цяло прилична – при включен Bluetooth и разговори 20-30 минути дневно, държи 3 до 4 дена.
Май остана да разчепкам единствено синьозъбата слушалка. С една дума – прелест. Само който не е ползвал такава дребна бъзикня, не знае колко лесно се привиква към нея. Първоначално малко се притеснявах, викам си – какво да се правя на киборг по улиците. После реших – кат са ми я дали хората, прах ли да събира. И откакто проведох един 40-минутен разговор през нея, вече сме неразделни приятели. В режим разговор държи грубо около 3 часа, никакво пръщене дори на 3-4 метра от телефона. Зарежда се отново през mini usb-то, за около 2 часа.
На няколко места в Интернет прочетох, че софтуера на телефона бил доста бъгав. Аз лично, за около месец, сериозни проблеми не съм имал. Забелязах обаче няколко дребни неща. Има някакъв пиниз при прикачването на снимка към контакт. Уж в указателя ми дава, че снимка има, но когато човека ме търси нищо не се появява на дисплея. При повторно прикачване нещата обикновено се оправят, но само за известно време. Обикновено след 5-6 дена снимката отново изчезва. Не е болка за умиране, но мен ме дразни. Другото е, че контактите с имена на кирилица са максимум до шест символа. На Нокиата (2600) такива проблеми не съм имал. Аз оттам и се свикнах да ги пиша така. Абе какво да се прави, и това ще го преживеем, набутал съм се вече.
Много си падам по заключенията и обобщенията сега ще направя едно такова.
Като за телефон от нисък/среден клас и с цена от около 200 лева, смятам че алкателчето предлага доста богата функционалност. Ако смятате обаче, да го ползвате като mp3 плеър, това не е вашият телефон. Не се подлъгвайте от дадените в комплекта слушалки.
Прекият конкурент на моя телефон в този ценови клас е Nokia 3500. 2 мегапиксела камера, батерията май е по-яка, слушалките свирят по-добре, има радио. Само дисплеят е доста по-кофти, но ако няма да гледате видео по цял ден се преживява. Дали пък малко не стъпих накриво?
Въпреки всичко смятам, че с богатата си окомплектовка и изгодна цена (ако се вържете с карта пада до 170 лева) алкатела определено е изгодно решение. Аз се постарах да ви запозная с някои неща, дето не ги пише по сайтовете, пък оттук нататък – всеки сам си решава.
Търсене
Блогрол
