Постинг
05.06.2008 01:28 -
Бездната
Изображение: www.spacewarp.deviantart.com
Когато гледаш твърде дълго в бездната ...
...бездната също поглежда в теб
Фридрих Ницше (поправете ме, ако греша, така каза Google)
Тази мисъл споменаваха в един филм, който гледах напоследък. Казва се “The Flock”. Можете да го потърсите из родните тракери. Тези от вас, които не се страхуват от тъмните кътчета на човешката душа, ще го изгледат с удоволствие. Но не за филма ще иде реч сега.
Изпълни ме някакъв древен първичен ужас от тази мисъл. Мога да си представя какво е да погледнеш в бездната. И в контекста на филма, и по принцип. Но какво би било бездната да погледне в теб? Звучи ми като нещо неописуемо. Като нещо, от което ти побелява спонтанно косата. Като нещо, след което ще те намерят да съзерцаваш една точка с празен поглед, без реакция на зениците. Или пък просто съседите ще чуят писъците ти и ще извикат хората с бели престилки.
Всеки от нас носи в себе си по една бездна. При някои е малка, при други – голяма. Тези при които е огромна, вече ви казах къде са. Бездната на неосъзнатото. Добре, че го има нашият приятел съзнанието, тапата на бездната. То ни пречи да надзъртаме в нея прекалено често. От време на време няма лошо. Малко прилив на адреналин, като скачане с бънджи или пътуване с влакче на ужасите. Както казват химиците – няма опасни вещества, има опасни дози. Осветявайте тъмните ъгли на душата си понякога. Това ще ви помогне да се преборите с демоните си и да живеете по-спокойно. Има само две условия: правете го без страх и не прекрачвайте линията. Не мога да ви кажа къде точно е тя. Всеки сам си знае.
Мога да ви кажа обаче какво убива бездната. Любовта, музиката, приятелите, усмивката, книгите... сигурно могат да се добавят още много неща. Но не можете да я заличите. Тя винаги ще съществува. Важното е да я държите под контрол. Важното е, да не стане по-голяма от вас, защото тогава ще паднете в нея. Вече казахме, какво следва от това. Е, ако някой все пак я убие, предполагам, че ще го засърби гърбът и ще му изникнат крилца.
P.S Ей, направо не издържах с тоя пост. Спирам, че започвам да се плаша от себе си. Лека нощ!
Няма коментари
Търсене
Блогрол