Тия дни пак ме е прихванала филмоманията. Вечер като се прибера от работа сядам да изгледам по едно филмче, понякога и две. Ровех из един известен български тракер в търсене на поредната страхотийка. И тогава попаднах на “The River King”. Гледайки постера, ми стана ясно че няма да е някаква история с много кървища и ужасии, но описанието беше интересно. И така, дръпнах филма. Той е прекрасен, но затова ще стане въпрос по-нататък. Направиха ми впечатление коментарите (прочетох ги пак, след като изгледах филма). Ето ви дословни цитати:
“слаба работа не си заслужава”
“Много слаб филм   Не си губете времето”
  Това за пореден път ме убеждава, каква е културата на голяма част от гледащите филми (не мога да ги нарека киномани). Значи щом нема пуцаница, ефекти, кръв на фонтани и бюджета е по-малко от $ 100 млн, не става за гледане. Не ме разбирайте погрешно, и аз обичам зрелищни филми, но кино творчеството не започва и не свършва с тях. Много пъти се е случвало за прекрасни филми да виждам коментари от рода на “тва е пълен шит”, “по-тъп филм не бях гледал”, “не си губете времето”, “ебаси тъпнята” и все в тоя дух.
  Ако видите филм с много подобни коментари ВЕДНАГА ГО ТЕГЛЕТЕ. Има голяма вероятност да попаднете на нещо стойностно, различаващо се стандартния холивудски сапун. Аз вече така се ориентирам.
  Сега по-конкретното за лентата, която провокира този пост.

 Първо, историята е заснета по новелата на Аlice Hoffman (Алис Хофман, предполагам) “The River King” (“Речният крал” или “Кралят на реката”, буквален превод). Филмът е канадско-британска продукция. Наистина, не е високобюджетен, но се отличава със съвсем прилична актьорска игра. Жанрът му е по-скоро драма със свръхестествени елементи, отколкото обратното.
  Накратко: Полицаите Ейбъл и Джоуи намират в замръзналата местна река трупът на младо момче. Оказва се, че той е бил ученик в елитен колеж, намиращ се наблизо. Ейбъл смята, че момчето е било убито, докато неговият колега и шефът му мислят, че е самоубийство и гледат да потулят нещата. Въпросният колеж е щедър дарител на местния полицейски участък, и не иска да се шуми много. Случаят има силно влияние върху Ейбъл, чийто брат се е самоубил, преследват го кошмари и видения. Той е решен на всяка цена да разбере истината. Накрая излиза, че нещата рядко са такива, каквито изглеждат, лошите не са чак толкова лоши, а има и умерен хепи-енд.
  Филмът едва ли ще ви шашне с нещо невиждано, но в цялата история има една особена топлина, която ми направи впечатление. Ако решите да го дръпнете, ориентирайте се към www.z******.net